БАНСКО – СТАРИЯ ГРАД

Оживената занаятчийска и търговска дейност постепенно го превръщат в икономическо средище, а благодарение на стопанското укрепване и издигане на банскалии през Възраждането и пътуванията им в развитите страни на Западна Европа, Банско бързо се развива като селище с градски облик и се превръща в един от най-значимите центрове в Североизточна Македония. Като реален израз за благосъстоянието на замогналите се търговски фамилии и до днес се извисяват интересните старинни домове – крепости на Банско, пригодени за сигурност и активна отбрана на стопаните си. Те се отличават от разпространените типове планинска българска къща по сложното си вътрешно разпределение, по наличието на сервизни помещения, на тайни коридори и скривалища, по масивния си каменен градеж. Най-характерната особеност за укрепената банска къща е наличието на каменно жилищно ядро, пригодено за временно пребиваване и за отбрана. Стените на къщата са масивни, изградени от камък, като външните достигат до 1.20 м. дебелина. В тях са издълбани отвори, „бойници“, служещи за стрелба при нападение. Вратите са ниски, стабилни от мурово дърво, обковани с железни листове. Прозорците са малки, защитени отвън с железни решетки, а отвътре с дървени капаци, които се залостват с плъзгащи се, вкопани в стената греди.

Чардакът е просторен, ограден с красиво оформени пармаци (детайл от парапет) и изкусно врязани дървени колони. Срещу вратата на „кашчи“ е надвесена над двора дъсчена мивка, подпряна на полегати гредички. От чардака се излиза на „колибата“. Тя се среща единствено в банската къща и представлява открита дъсчена тераса, наклонена към двора и свързваща стопанските постройки с жилищните помещения. Банските възрожденски къщи са обградени и укрепени отвън с високи каменни зидове и мурови порти. Оригиналното жилищно строителство в Банско не се среща в околните селища на Разложката котловина и е не само резултат на нарасналите материални възможности на банскалии, но и на по-високата им духовна култура.