МЕЛНИК – АРХИТЕКТУРЕН РЕЗЕРВАТ

В наши дни Мелник е малко градче, но неговата история ни връща далеч в миналото. Някога тук са живели траки и римляни, а славяните му дават настоящето име,  поради заобикалящите го пясъчни пирамиди – мелове.

В началото на ХІІІ в. (1215г.) Мелник се привръща в столица на независимото феодално княжество на Деспот Алексий Слав. Това е времето, в което градът преживява първия си голям икономически и културен подем. Руините от крепостта на деспота, както и някои храмове, изградени или обновени по негово време, могат да се видят и днес на хълма „Св. Никола” над Мелник.

Поради граничното разположение на град Мелник между България и Византия, неговият суверенитет се променял често и той бил част от териториите на България, Византия, Никейската империя и Сърбия. Най-значимият паметник от това време е Болярската къща – най-голямата частично запазена средновековна къща в България.

Втория си икономически подем градът преживява през ХVІІІ-ХІХв., когато започва развитието на вино- и тютюнопроизводството. Мелнишкото вино било изнасяно по цяла Европа, основно в Англия и Австрия. По това време Мелник бил многолюден, като в него имало над 70 църкви, три мъжки училища и едно женско, а в околността действали четири манастира. Мелник бил известен и с богата си библиотека.

През втората половина на ХІХв. градът започнал да запада, като през 1912 г. се присъединил към пределите на свободна България, макар и опожарен, благодарение на четата на Яне Сандански.

През 1964 г. Мелник е обявен за град-музей и архитектурен резерват с международно значение.

Повече информация
Услуги: Осигуряване на екскурзовод за туристическа обиколка на Мелник и района
Достъпност: Смесен – автобус, влак, автомобил, велосипед, пешеходен.
Частичто е подходящ за посетители с ограничена подвижност
Паркинг – безплатен
Координати: 41°31’22.5″N 23°23’36.0″E
Забележка: Източник: Община Сандански: http://visitsandanski.eu
Работно време: Свободен достъп